Моно и олигозахариди – бързи въглехидрати

Наименованията на монозахаридите обикновено са тривиални с окончание -оза. Например: глюкоза, фруктоза, рибоза и др. В природата се срещат главно пентози и хексози. Особено много са разпространени хексозите глюкоза и фруктоза, които се намират в свободно състояние в сладките плодове. Например в гроздето се съдържа до 98% глюкоза. От природните алдопентози голямо значение имат рибозата и 2-дезоксирибозата, влизащи в състава на нуклеиновите киселини. Повечето от монозахаридите имат сладък вкус, свързан с натрупването на хидроксилни групи в молекулата им. Глюкоза Прост монозахарид, един от най-важните въглехидрати в биологията. Клетките я използват като източник на енергия и посредник в обмяната на веществата. Глюкозата е един от главните продукти на фотосинтезата и се разгражда при клетъчното дишане както при прокариотите, така и при еукариотите — процес, при който се отделя енергия. Два изомера на алдохексозните захари са известни като глюкоза, но само естествената ѝ форма (D-глюкоза), известна също като декстроза, особено в хранителната промишленост, е биологически активна. Молекулите на глюкозата, фруктозата и галактозата имат един и същи състав, но различен строеж — те са изомери. Чистата глюкоза е безцветно кристално вещество. Има сладък вкус. Глюкозата или така наречената гроздова захар е много добре разтворима във вода. В човешкия организъм се окислява до въглероден диоксид и вода, при което се отделя голямо количество топлина, която е нужна на организма. Може да се спекулира относно причините глюкозата, а не някой друг монозахарид като фруктозата (Fru), да се използва толкова широко в еволюцията /екосистемите/ и обмяната на веществата. Глюкозата е срещано навсякъде в биологията гориво. Чрез гликолиза и по-нататък в реакциите на цикъла на Кребс глюкозата се окислява, за да се получат накрая въглероден диоксид и вода, отделяйки енергия предимно под формата на аденозин трифосфат (АТФ). Инсулиновата реакция и други механизми регулират концентрацията на глюкоза в кръвта. Високото ниво на кръвна захар е показание за преддиабетично или диабетично състояние. Глюкозата има критична роля в производството на белтъци и липидната обмяна на веществата. Също така, при растенията и повечето животни, тя е прекурсор за производството на витамин C (аскорбинова киселина). Глюкозата се използва като прекурсор за синтеза на няколко важни вещества. Нишестето, целулозата и гликогенът (животинското нишесте) са често срещани полимери на глюкозата (полизахариди). Лактозата, основната захар в млякото, е глюкозно - галактозен дизахарид. В захарозата, друг важен дизахарид, глюкозата е свързана с фруктоза. Всички основни хранителни въглехидрати съдържат глюкоза или като единствен градивен елемент както в нишестето и гликогена, или заедно с друг монозахарид както в захарозата и лактозата. Част от глюкозата отива направо да захрани мозъчните клетки и еритроцитите, докато останалата част отпътува за черния дроб и мускулите, където се съхранява под формата на гликоген, и към мастните тъкани, където се съхранява под формата на мазнини. Гликогенът е допълнителният енергиен източник на тялото, като се извлича и преобразува обратно в глюкоза, когато е необходима енергия. Фруктоза По физичните си отнасяния фруктозата прилича на глюкозата. Тя има по-сладък вкус от глюкозата и за разлика от нея се разтваря в алкохол. Фруктозата има същия качествен и количествен състав и молекулна маса като глюкозата. Към групата на монозахаридите спадат и пентозите. От пентозите важно биологично значение имат рибозата и дезоксирибозата. Въглехидрати, чиито молекули могат да се разглеждат като получени от две молекули монозахариди, които се свързват чрез отделяне на молекула вода, се наричат дизахариди. Захароза Захарозата е безцветно кристално вещество със сладък вкус. Сладкият вкус се дължи на наличието на голям брой хидроксилни групи в молекулата. Полизахариди – бавни въглехидрати